Този текст е посветен на майка ми - старши учител-корепетитор в НУИ "Панайот Пипков", Плевен. За мен, а и за мнозинството свои колеги, както и за буквално вече неизброимите ученици, на които е партнирала в своя над 30-годишен стаж, тя е олицетворение на това, което е описано.
Професиналното портфолио в момента явно е много на мода сред учителите, дори и на тези в специализираните училища, които не преподават общообразователни предмети. Ако някой счита, че иска да ползва този текст (или части от него) по какъвто и да било начин - хартиен или електронен носител, нямам нищо против. Молбата ми е първо да остави коментар под публикацията, а впоследствие да обозначи коректно автора и произхода му:
Марин Петров M.Mus.
http://keys2bows.blogspot.com/2014/08/blog-post.html
Работата на учителя-корепетитор се базира на непосредствен контакт с учениците и изисква особена форма на доверие в тандема ученик-учител. Тя протича на две нива: в самостоятелния или групов инструментален урок, задачата на корепетитора е да помага на учителя по специалността и да „извървява” начертания от него път на развитие заедно с ученика. На сцената (била тя продукция-класова среща; концерт с регионално или национално значение; срочен, годишен, приемен или зрелостен изпит; майсторски клас, фестивал или конкурс с национално и международно участие) корепетиторът цели да вдъхна на ученика-солист опора и сигурност, но и да му остави пълната свобода да изяви собствените си изпълнителски и интепретаторски качества.
Работата на корепетитора го поставя пред много и нелеки предизвикателства. Той първо трябва да бъде ерудиран инструменалист на високо ниво, който разполага с разностранни познания и умения и богата палитра на изразни средства.
Репертоарът, който покрива целия период на обучение от предучилищната възраст до матурата по специален предмет е огромен, а и расте и бива надграждан непрекъснато. За да бъде качествена работата, той трябва да бъде не просто опознат, а овладян и „изживян” до най-фините детайли.
Сработването с (понякога коренно) различни преподаватели по специалността – различни характери, виждания, натюрели, е едно от най-важните умения на добрия клавирен партньор. Също както и гъвкавостта буквално за секунди да се превключва между жанрове, стилове, тембри и епохи.
Но и изброеното дотук не е гаранция за наличие на добър клавирен съпровод ако липсва разбирането за детското мислене и детската душевност. Както всеки индивид е различен, така всяко дете е уникално в дарбата и развитието си. Работата на корепетитора е не да прилага всеки път един и същи „правилен” шаблон (който сам по себе си може и да е изключително качествен продукт на дългогодишен опит), а да разширява хоризонта си и да развива интерпертацията си според тази на солиста си ученик – без значение от неговата възраст, опит и талант.
Естествената кулуминация на работния процес е излизането на сцена, където добрият корепетитор не се „крие”, но и не „покрива” ученика, с когото свири. Като се вземе всичко това предвид не е изненада, че на почти всички конкурси в днешно време журито присъжда награди и на корепетиторите.
