Рекордьори

Наскоро попаднах на статия, посветена на композитор, съвременник на Хайдн, Моцарт и Бетовен. 2012 се навършват 200 години от смъртта му и PR-отделът на някое издателство не е пропуснал да го изрови от архивите. Освен с доста обемно творчество, Йозеф Вьолфл можел да се похвали с това и, че приживе бил надминал по приходи тримата изброени по-горе негови колеги взети заедно. За разлика от англ. уики-страница, немската дава детайлен списък с творбите му. Има доста триа за най-различни състави, но това, което ми направи най-силно  впечатление са Три триа оп. 5 за пиано, цигука и виолончело от 1785, посветени на Йозеф Хайдн. Точно 10 години по-късно Бетовен публикува своите Три триа оп. 1 и в последния момент решава да ги посвети не на Хайдн, а на граф Лихновски. Едва ли има нещо общо с триата на Вьолфл, но пък е готино съвпадение.

За приходите на Леополд Кожелух, също съвременник на горната компания, никъде нищо не се споменава. Със своите 63 (!!!) клавирни триа, той обаче твърдо окупира първото място в класацията за най-много написани произведения за този състав. Не знам дали в случая количествените натрупвания са довели до качествени изменения, но дори и да е имало подобно нещо, се опасявам, че е било по-скоро в негативна насока.

Камерната музика вчера - каквато беше утре

Знам, че (за статистиката) не е добре в две поредни публикации да слагам връзки към чужди текстове. Знам и, че в последната публикация линкът даже не е един, а са два. Е, така и така съм започнал с американски статии - днес е ред на една от Financial Times, но в превод на български: Камерна музика и благотворителност. Целият портал modo.bg (където намерих българския превод на статията) е много готин; а фестивалът, който промотира изглежда особено интригуващ.

P.S. Заглавието не е сбъркано. Всеки път, когато чета за бъдещето на класическата музика и оставам с впечатление, че се говори за нещо, което няма никаква връзка с реалността и най-вече с настоящия момент. Според мен бъдещето (не само на класическата музика) е много повече днес, отколкото утре. Развитието на т.нар. музикален пазар в последните няколко десетилетия е толкова минимална част от историята на музиката като цяло, че е просто смешно (когато престане да е жалко) да се опитваме да запазваме статуквото или да го модернизираме. Няма статукво. Всичко тече. Музиката е изкуство, което се развива във времето. Буквално.

Името на групата

Струнен квартет, съставен предимно от много близки хора, си блъскат главите над име за ансамбъла. Почти си бяха харесали едно, но (с помощта на чичко гугъл) се оказа, че на другия край на света (Австралия) вече има състав с това име. При това също струнен квартет. Сега дилемата е по кой път да поемат - трябва ни ново име! или Австралия е много далеч и едва ли някога ще се засечем някъде... В първия момент, проблемът с името изглежда нулев, но на практика не е съвсем така; това беше и темата на една от първите публикации в блога. В тоя ред на мисли днес попаднах на две готини статии (на английски) по въпроса. Приятно четене!

The New York Times: Would They Sound as Sweet by Other Names?

(не само групи и не само класически)

allthingstrings.com: Choosing an Ensemble Name