събота, 14 май 2016 г.

ЗЧСПВАЗСМК 5

Рубриката "Знаеш, че си пианист в ансамбъл за съвременна музика, когато..." днес се сдобива с нова точка: 
5. Едновременно трябва да свириш и пееш или пък едновременно да свириш, хъркаш с цяло гърло и тропаш с левия крак. (25. май 2016)

Бел. а. - тропането може и да изглежда лесно и забавно, но всъщност е изключително неприятно, защото разбърква цялата координация и баланса на тялото при скокове например, като за да е пълна картинката в близо една трета от парчето двете ръце са кръстосани. 

неделя, 31 май 2015 г.

Втората магистратура

Днес сложих последната точка. Текстът със заглавие "Под бронята на монументализираните емоции" заминава веднага към коректора и живот и здраве до 4 седмици вече ще е в изпитната служба. Ако на някой му се чете изключително пространствен анализ на петото парче за пиано от Волфганг Рим (на немски, бълг. превод ще има по-късно, май), само да сподели тук. Според това колко са бързи изпитващите би трябвало да мога най-късно за Коледа да разпращам екземпляри насам-натам. Няма по-подходящ начин да отбележим 40-тата годишнина от премиерата на творбата.

петък, 15 август 2014 г.

Из професионалното портфолио на един старши учител-корепетитор

Този текст е посветен на майка ми - старши учител-корепетитор в НУИ "Панайот Пипков", Плевен. За мен, а и за мнозинството свои колеги, както и за буквално вече неизброимите ученици, на които е партнирала в своя над 30-годишен стаж, тя е олицетворение на това, което е описано.

Професиналното портфолио в момента явно е много на мода сред учителите, дори и на тези в специализираните училища, които не преподават общообразователни предмети. Ако някой счита, че иска да ползва този текст (или части от него) по какъвто и да било начин - хартиен или електронен носител, нямам нищо против. Молбата ми е първо да остави коментар под публикацията, а впоследствие да обозначи коректно автора и произхода му:
Марин Петров M.Mus.
http://keys2bows.blogspot.com/2014/08/blog-post.html


Работата на учителя-корепетитор се базира на непосредствен контакт с учениците и изисква особена форма на доверие в тандема ученик-учител. Тя протича на две нива: в самостоятелния или групов инструментален урок, задачата на корепетитора е да помага на учителя по специалността и да „извървява” начертания от него път на развитие заедно с ученика. На сцената (била тя продукция-класова среща; концерт с регионално или национално значение; срочен, годишен, приемен или зрелостен изпит; майсторски клас, фестивал или конкурс с национално и международно участие) корепетиторът цели да вдъхна на ученика-солист опора и сигурност, но и да му остави пълната свобода да изяви собствените си изпълнителски и интепретаторски качества.

Работата на корепетитора го поставя пред много и нелеки предизвикателства. Той първо трябва да бъде ерудиран инструменалист на високо ниво, който разполага с разностранни познания и умения и богата палитра на изразни средства. 

Репертоарът, който покрива целия период на обучение от предучилищната възраст до матурата по специален предмет е огромен, а и расте и бива надграждан непрекъснато. За да бъде качествена работата, той трябва да бъде не просто опознат, а овладян и „изживян” до най-фините детайли. 

Сработването с (понякога коренно) различни преподаватели по специалността – различни характери, виждания, натюрели, е едно от най-важните умения на добрия клавирен партньор. Също както и гъвкавостта буквално за секунди да се превключва между жанрове, стилове, тембри и епохи. 

Но и изброеното дотук не е гаранция за наличие на добър клавирен съпровод ако липсва разбирането за детското мислене и детската душевност. Както всеки индивид е различен, така всяко дете е уникално в дарбата и развитието си. Работата на корепетитора е не да прилага всеки път един и същи „правилен” шаблон (който сам по себе си може и да е изключително качествен продукт на дългогодишен опит), а да разширява хоризонта си и да развива интерпертацията си според тази на солиста си ученик – без значение от неговата възраст, опит и талант. 

Естествената кулуминация на работния процес е излизането на сцена, където добрият корепетитор не се „крие”, но и не „покрива” ученика, с когото свири. Като се вземе всичко това предвид не е изненада, че на почти всички конкурси в днешно време журито присъжда награди и на корепетиторите.