Фрагменти след Шуман, 3

Клаус-Кристиан Шустер разказва любопитна подробност от престоя на Брамс при Шуман в Дюселдорф 1853. (За тази среща стана въпрос във Фрагменти... 2.) В тогава все още не особено обемистия каталог с творби на младия композитор достойно място заема първият му опит за клавирно трио - Фантазия в ре минор (Largo & Allegro). По време на един от обичайните за семейство Шуман домашни концерти прозвучава и въпросната Фантазия. Роберт е толкова впечатлен от творбата, че препоръчва на Брамс да я отпечата и да й даде официално първия опусен номер.

В програмата на същия концерт е и Шумановото сол-минорно трио оп. 110. Може би под въздействие на този шедьовър на камерната музика, Брамс започва да се съмнява в достойнствата на своята творба и я "изтегля от обращение". А малко по-късно започва работа върху своето Трио оп. 8, впоследствие станало известно като първото негово трио.

За съжаление пианистът на Altenberg Trio Wien е единственият източник в случая. Въпреки дългото търсене в нета, не можах да намеря потвърждение на тази история. Но пък никъде не срещнах и опровержение.

Първата серия Фрагменти... е тук.

Фрагменти след Шуман, 2

1853 в Дюселдорф се осъществява една историческа в музикален аспект среща. В дома на семейство Шуман отсяда млад композитор от Хамбург. Роберт е толкова впечатлен от по-младия си колега, че след десетгодишна журналистическа пауза пише екзалтирана уводна статия за основаното от него Neue Zeitschrift für Musik. Под заглавието Neue Bahnen той разказва за своите надежди и очаквания да се появи композитор, който най-добре да изрази духа на своето време в творчеството си. Гений, чиито дарби и умения не се развиват с времето, а са налице още от рождението му. За Шуман този човек е именно гостът му - Йоханес Брамс.

Значението на тази историческа статия и среща е коментирано до безкрай от всички възможни гледни точки. Тема на този текст не е самата среща, а една случка по време на престоя на Брамс при Шуман. Идва писмо от цигуларя Йозеф Йоахим, с което той съобщава за предстоящото си пристигане в Дюселдорф. Роберт ентусиазирано предлага той, неговият най-близък приятел в Дюселдорф и ученик Албeрт Дитрих, и Брамс да напишат заедно соната за цигулка и пиано, с която да приветстват Йоахим.Сонатата трябва да носи като заглавие мотото на цигуларя - Frei, Aber Einsam. Цигуларят трябва да познае коя част от кой е след като я изсвири.

Въпросната соната остава в историята като F. A. E. Sonate точно заради това подзаглавие. Според историческите източници Йоахим се справя без никакъв проблем със задачата да разпознае авторите на отделните части. Дитрих пише първата част, Шуман - втората и четвъртата части, Брамс - третата.

Единствено Скерцото (3-тата част) и до днес е част от концертния репертоар за цигулка. "Сборната" соната бива изпълнявана изключително рядко. Също толкова рядко се свири и третата цигулкова соната от Шуман. Когато Шуман все пак не остава удовлетворен от "сборния" резултат на тримата автори, написва към своите две части липсващите две, за да попълни формата. Въпреки, че тази соната по нищо не отстъпва на другите две негови сонати, след смъртта му Клара предпочита да не я публикува.

Спекулира се дали се е притеснявала от реакцията на публиката предвид краткия промеждутък от време между завършването на сонатата и психическия срив на съпруга й или просто не е искала да обиди двамата му колеги, към които той сам се е обърнал с предложение за съавторство.

Любопитен факт е, че всеки от тримата композитори пише (отделно един от друг) концерт за цигулка и оркестър, посветен на Йоахим. Концертът на Брамс се доказва с времето като един от най-любимите на публиката и най-често изпълнявани концерти. Този на Шуман остава познат на по-запалените фенове на литературата за цигулка и оркестър. Концертът на Дитрих потъва в забрава. Както за съжаление и останалото му не малко творчество.

Тук има списък с творбите му. По навик първо погледнах камерното му творчество и останах приятно изненадан от факта, че има две триа - оп. 9 в до минор и оп. 14 в ла мажор. Може би след като по-голямата част от 20. век музиката му е била обречена на забрава, 21. век ще бъде преоткрита?!

Първата серия Фрагменти... е тук.

Фрагменти след Шуман, 1

Миналата седмица приключих с писането на магистратурата (Роберт Шуман - Трио оп. 110 в сол-минор - каква изненада, а?!) и завчера предадох готовата работа. Сега вече в главата ми се оформя нов проект, но междувременно се хванах да подредя бележките и скиците, които правих докато писах за Шуман. Попаднах на три фрагмента, които така и не намериха място в крайния вариант на текста, но са достатъчно интересни, за да ги споделя тук.

1845 година минава за Роберт и Клара под знака на контрапунктови изследвания и занятия. Един от "плодовете" на тези занимания са 4 фуги за пиано оп. 72 посветени на Карл Райнеке. В същото време семейството ентусиазирано наема педална клавиатура за домашния роял, с помощта на която става възможно изпълнението на органови творби в домашна обстановка. Така скоро се появяват и 6 фуги върху BACH за роял орган или пиано с педална клавиатура оп. 60.

Педалната клавиатура за пиано така и не успява да се наложи сред композитори, изпълнители и любители, с което прекрасните фуги оп. 60 са обречени на забвение. Ако не бяха аранжиментите за клавирно трио. Съществуват поне три различни. Сред тях като особено успешна изпъква обработката на Теодор Кирхнер.

Близък приятел на Роберт и Клара, Кирхнер е бил талантлив композитор (много уважаван от Шуман), майстор на малката форма (оставил над 1000 миниатюри за пиано, обединени в различни цикли) и още по-талантлив аранжор. Освен фугите на Шуман, Кирхнер е обработил за клавирно трио и двата струнни секстета на Брамс.

Ето и списък от уикипедиа с авторските му триа:

• Ein Gedenkblatt for Piano Trio, Op. 15
• 15 Kindertrios for Piano Trio, Op. 58
• 12 Novelleten for Piano Trio, Op. 59
• Zwiegsang for Piano Trio, Op. 83/1
• Humoreske for Piano Trio, Op. 83/2
• Romanze for Piano Trio, Op. 83/3
• Scherzino for Piano Trio, Op. 83/4
• Novellette for Piano Trio, Op. 83/5
• Lied ohne Worte for Piano Trio, Op. 83/6
• Barcarola for Piano Trio, Op. 83/7
• Serenata for Piano Trio, Op. 83/8
• Erzählung for Piano Trio, Op. 83/9
• Mädchenlied for Piano Trio, Op. 83/10
• Capriccio for Piano Trio, Op. 83/11
• Abenmusik for Piano Trio, Op. 83/12
• Two Terzette for Piano Trio, Op. 97
• Two Terzette for Piano Trio, Op. 99
• Serenade in E Major for Piano Trio
• Kleines Trio for Piano Trio
• Six Pieces in Canonic Form for Piano Trio (after Robert Schumann's Op. 56)
• Humoresque for Piano Trio

Тук има каталог на творчеството му, а тук могат да бъдат чути откъси от негови (и на други композитори) произведения. Всичко това е напълно нова информация и за мен. Досега знаех единствено, че е бил пословичен с пристрастеността си към хазарта, а като композитор го познавах само със страхотния му клавирен квартет.