Из професионалното портфолио на един старши учител-корепетитор

Този текст е посветен на майка ми - старши учител-корепетитор в НУИ "Панайот Пипков", Плевен. За мен, а и за мнозинството свои колеги, както и за буквално вече неизброимите ученици, на които е партнирала в своя над 30-годишен стаж, тя е олицетворение на това, което е описано.

Професиналното портфолио в момента явно е много на мода сред учителите, дори и на тези в специализираните училища, които не преподават общообразователни предмети. Ако някой счита, че иска да ползва този текст (или части от него) по какъвто и да било начин - хартиен или електронен носител, нямам нищо против. Молбата ми е първо да остави коментар под публикацията, а впоследствие да обозначи коректно автора и произхода му:

Марин Петров M.Mus.
http://keys2bows.blogspot.com/2014/08/blog-post.html

Работата на учителя-корепетитор се базира на непосредствен контакт с учениците и изисква особена форма на доверие в тандема ученик-учител. Тя протича на две нива: в самостоятелния или групов инструментален урок, задачата на корепетитора е да помага на учителя по специалността и да „извървява” начертания от него път на развитие заедно с ученика. На сцената (била тя продукция-класова среща; концерт с регионално или национално значение; срочен, годишен, приемен или зрелостен изпит; майсторски клас, фестивал или конкурс с национално и международно участие) корепетиторът цели да вдъхна на ученика-солист опора и сигурност, но и да му остави пълната свобода да изяви собствените си изпълнителски и интепретаторски качества.

Работата на корепетитора го поставя пред много и нелеки предизвикателства. Той първо трябва да бъде ерудиран инструменалист на високо ниво, който разполага с разностранни познания и умения и богата палитра на изразни средства. 

Репертоарът, който покрива целия период на обучение от предучилищната възраст до матурата по специален предмет е огромен, а и расте и бива надграждан непрекъснато. За да бъде качествена работата, той трябва да бъде не просто опознат, а овладян и „изживян” до най-фините детайли. 

Сработването с (понякога коренно) различни преподаватели по специалността – различни характери, виждания, натюрели, е едно от най-важните умения на добрия клавирен партньор. Също както и гъвкавостта буквално за секунди да се превключва между жанрове, стилове, тембри и епохи. 

Но и изброеното дотук не е гаранция за наличие на добър клавирен съпровод ако липсва разбирането за детското мислене и детската душевност. Както всеки индивид е различен, така всяко дете е уникално в дарбата и развитието си. Работата на корепетитора е не да прилага всеки път един и същи „правилен” шаблон (който сам по себе си може и да е изключително качествен продукт на дългогодишен опит), а да разширява хоризонта си и да развива интерпертацията си според тази на солиста си ученик – без значение от неговата възраст, опит и талант. 

Естествената кулуминация на работния процес е излизането на сцена, където добрият корепетитор не се „крие”, но и не „покрива” ученика, с когото свири. Като се вземе всичко това предвид не е изненада, че на почти всички конкурси в днешно време журито присъжда награди и на корепетиторите.

Славянските триа са Реквиеми

Тази сентенция стоеше доста време на пол-позиция в страницата с "Крилати мисли..." Ето че най-накрая мога да покажа и убедителен аргумент:

Б. Сметана - Трио оп. 15 в сол-минор
написано в памет на 5-годишната му дъщеричка;

А. Дворжак - Трио оп. 65 във фа-минор;

Йозеф Бохуслав Фьорстер (J. B. Förster) - Трио оп. 38 в си бемол-мажор,
както и Трио оп. 105 в ла-минор;

П. И. Чайковски - Трио оп. 50 в ла-минор
"В памет на един голям артист" за Н. Рубинщайн;

A. Аренски - Трио оп. 32 в ре-минор
в памет на Карл Давидов;

С. Рахманинов - 1. Елегично трио в сол-минор,
както и 2. Елегично трио в ре-минор
в памет на Чайковски;

Д. Шостакович - 2. Трио оп. 67 в ми-минор
в памет на Иван Солертински;

Александър Голденвайзер (Alexander Goldenweiser) - Трио оп. 31
в памет на Рахманинов

Списъкът е съставен от Валтер Вийзе. Преписах го от книгата му Чешката камерна музика, която е част от неговата Камерна тетралогия.

Колко много са "много триа"

2 шаблонни изречения:

Репертоарът за клавирно трио е изключително богат и обхваща всички значими епохи.

Репертоарът за струнен квартет е значително по-обемен от този за клавирно трио.

Колко много обаче са "много триа". 

Ето някои от опитите за отговор на този въпрос:

Репертоар за клавирно трио - страница в Уикипедиа. Добавих няколко български композитори, както и липсващи парчета на други. А тук има каталог с повече от 400 триа (според съставителя). За тази страница вече писах в Линкове.

Как отеква тишината

Това е стр. 15 от партитурата на Бела Барток - 2. Соната за цигулка и пиано, издание на Universal Edition. На пръв поглед нищо кой знае колко неочаквано.

Едно по-внимателно вглеждане в края на втората аколада е в състояние да накара човек да се усмихне многозначително. Или да избухне в истеричен смях. Зависи от това дали трябва да свири клавирната партия или просто да гледа как друг се мъчи с нея.

За не-музикантите: Гледаме клавирната партия, тоест долните две петолиния, разпознават се лесно - те са с малко по-едър шрифт от горното, което е за цигулката. Знаците, които се появяват и в двете петолиния след гроздовете от ноти, са паузи. Тоест там нищо не звучи. Но между петолинията има динамическо указание - sf. Това е един вид акцентиране, нотата/нотите за която/които се отнася, трябва да бъдат изнесени напред в общата звукова картина. Както в нашия пример е случая с акорда (гроздовете от ноти) точно преди паузата. Въпросът е как се акцентира паузата? Как да бъде подчертана акустично? Или... как отеква тишината?!

П.П. Не изключвам възможността да е печатна грешка. Но ако е така, то това е грешката на петилетката!

П.П.П. В момента свирим сонатата.

Неизвестните учители на един известен композитор

Несъмнено името на Панчо Владигеров се извисява над всички останали български композитори. Заслепен от яркостта на творческия му гений, човек обаче лесно забравя, че именитият композитор и преподавател по композиция, някога сам е бил ученик и е разчитал на помощ от по-ерудирани от него. Този текст ме накара да видя в нова светлина една сякаш позабравена негова творба.

Владигеров заминава за Берлин 1912 година, когато е едва на 13 години. Тъй като няма навършени 15 години не може да започне да следва във Висшето училище по музика. Анри Марто, който е чул двамата братя Владигерови в София година по-рано и всеотдайно се ангажира с помощ и съвети в образованието им, свързва Панчо с Паул Юон. Съвместната им работа продължава до 1915 година, когато Юон е мобилизиран във войската. Същата година Юон пише своето трето Трио оп. 60.

Следващият учител по композиция на младия българин е Фридрих Гернсхайм. Клавирните вариации върху "Мила родино" се раждат в този период. След смъртта на Гернсхайм през септември 1916, Владигеров попада в класа на Георг Шуман. Под негово ръководство е завършено първото българско клавирно трио - Трио оп. 4 в си бемол минор.

Близостта на двете събития - смъртта на Гернсхайм и завършването на камерната творба, сякаш потвърждава идеята, че славянските триа поначало са реквиеми (Чайковски, Рахманинов и Шостакович - за да споменем само най-красноречивите примери). Любопитна подробност е, че същата 1916 година самият Шуман завършва своето второ Трио оп. 62, което освен това е във фа мажор (доминантната тоналност на си бемол минор).

За съжаление Владигеров не пише повече клавирни триа, квартети или квинтети. Неговите учители обаче оставят богато наследство:

Paul Juon (1872 - 1940)
Trio [Nr. 1] op. 17 (1901)
Trio-Caprice nach Selma Lagerlöfs "Gösta Berling" (1908)
Trio [Nr. 3] op. 60 (1915)
Litaniae. Tondichtung op. 70
Legende op. 83 (1929)
Suite op. 89 (1932)
Trio-Miniaturen [18+24] (1920)

[Klavierquartett] Rhapsodie (nach Gösta Berling) op. 37 (1907)
Klavierquartett Nr. 2 op. 50 (1912)

Quintett [Nr. 1] (V, 2 Vla, Vc, Pf) op. 33 (1906)
Quintett Nr. 2 (2 V, Vla, Vc, Pf) op. 44 (1909)

Sextett (2 V, Vla, 2 Vc, Pf) op. 22 (1902)
Divertimento (Bläserquintett und Klavier) op. 51 (1912)

Kammersinfonie (Septett und Klavier) op. 27 (1905)


Friedrich Gernsheim (1839 - 1916)
Klaviertrio Nr. 1, op. 28 (1873)
Klaviertrio Nr. 2, op. 37 (1879)

Klavierquartett Nr. 1, op. 6 (1865)
Klavierquartett Nr. 2, op. 20 (1870)
Klavierquartett Nr. 3, op. 47,3 (1883)

Klavierquintett Nr. 1, op. 35 (1877)
Klavierquintett Nr. 2, op. 63 (1897)


Georg Schumann (1866 - 1952)
Klaviertrio [Nr. 1], op. 25 (1900)
Klaviertrio Nr. 2, op. 62 (1916)

Klavierquartett op. 29 (1901)

Klavierquintett Nr. 1, op. 18 (1898)
Klavierquintett Nr. 2, op. 49 (1909)

Светът е малък

Когато преди няколко седмици трябваше да се срещнем официално с втория си преподавател (как и защо са двама е тема на друга публикация) за да обсъдим и плануваме заедно протичането на семестъра (за това също ще разкажа отделно), това дефакто беше втората ни среща с него. Първата беше по време на приемния изпит на Ди за специализация по камерна музика през януари. Той сподели че много е харесал Пипковото трио от изпитната ни програма, че изпълнението ни му е допаднало много и промърмори нещо като бяха много добри приятели с баща ми.

Самият професор говори с една очарователна смесица от немски и английски с екзотичен акцент, подправена с италиански думи и изрази от музикалната терминология. И тримата бяхме нервни, защото не знаехме какво точно ни очаква на тази среща, затова решихме, че не сме разбрали и оставихме нещата така.

Съботата преди конкурса направихме и първия урок с него. Случи се така, че след урока той сам повдигна темата за българските композитори, задавайки въпроси за Владигеров, Пипков, Лазар Николов. Зарязахме всякаква тактичност и директно попитахме дали наистина е познавал Пипков.

Аз не, но баща ми беше добър приятел с него. И с Владигеров, и с много други български композитори. Все пак България ни е съседка.

Чак сега започнахме бавно да осъзнаваме, че преподавателят ни също като нас, идва от Балканите. Възползвахме се от ситуацията, споделихме че сме търсили безуспешно ноти или записи на триа от Енеску и помолихме за информация.

Едно трио в ла, което при това не е запазено цяло. Има две различни версии от двама различни композитори, които са го реконструирали.

След което ми написа имената им: Hilda Jerea и Pascal Bentoiu. Пожела ни още веднъж успех на конкурса и се разделихме. И тримата гледахме с изумените погледи на деца, виждащи фокусник за първи път. Просто няма как името Владимир Менделсон да ни подскаже, че става въпрос за румънец, нали?!

4хП

Анкетата в този пост би се сторила на всеки нормален човек твърде много подранила. Или по-скоро позакъсняла. Но... Не можем да си позволим да "замразим" всичката друга работа и цял семестър да свирим само български произведения. Така както всъщност не бихме го направили и с композиторите от никоя друга национална школа. Затова ако искаме (а ние много искаме) на следващия 03. март да организираме концерт по случай Националния празник на Република България, то ни се налага от рано да планираме репертоара. Не толкова кои произведения, колкото кога кое ще работим. Затова отсега организираме нашето 4хП (първомайско празнично-програмно проучване). Дори да отговорите с "не" на първия въпрос, моля отделете време и за останалите! Списъкът с триа от български композитори май внезапно ще се окаже по-полезен, отколкото очаквах.

Анкетата ще е валидна до 12. декември, а коментарите (както винаги) са очаквани и добре дошли!

Бихте ли посетили класически концерт по повод Националния празник - 03. март?

Какъв концерт бихте посетили?

От програмата бихте очаквали:

Тиретата във втората опция на следващия въпрос всъщност бяха наклонени черти със значение "и/или". Не знам защо се променят след публикуването.

Българските произведения трябва да са:

Концертът трябва да е:

Вие живеете в:

Изненади от каталога с творбите на...

Ханс Вернер Хенце, Маурицио Кагел и Волфганг Рим са познати имена за хората, интересуващи се от съвременна класическа музика.

Особено що се отнася до Рим (като голям негов почитател) смятах, че съм добре запознат с произведенията му за клавирно трио, а именно - "Чужди сцени I - III, Oпити за клавирно трио" 1982-84 г. Каква беше изненадата ми, когато попаднах на партитурата на много ранно трио от 1972 г. (Рим е роден 1952). Едва 10 страници голям формат, копие на авторовия ръкопис и без отделни щимове, нотната картина силно напомня на пиесите за пиано IV, V и VI.

"Камерна соната" е името на голямото клавирно трио от Хенце. Пиша голямото, а само допреди дни бих написал единственото. Написана 1948 и основно преработена 1963, тя е често срещана в програмите на конкурси и фестивали. 30 години по-късно - 1993, Хенце пише 4-минутната пиеса "Adagio аdagio, Serenade für Violine, Violoncello und Klavier".

И докато при Рим и Хенце става въпрос за малки произведения, при Кагел нещата стоят по съвсем друг начин. Първо трио в три части и Второ трио в една част са неделима част от репертоара дори на триа, които не търсят поле за изява в музиката на 20. и 21. век (второто трио е от 2001). Рядко се случва, където едното е споменато, другото да бъде пропуснато. Макар и разделени от 25 години, двете изграждат хармонична двойка, така както например големите триа на Шуберт. Или поне така ми се струваше. Оказа се обаче, че 2007 съм пропуснал премиерата на Трето трио в две части. Само между другото - третото трио е най-дългото от трите.