Тапи;
изолиращи (а не подтискащи) външни шумове;
подходящи за класическа музика (солова и камерна музика, много рядко оркестри)
и джаз (предимно стандарти, виж горе);
бюджет до 50€ (100лв).
В момента съм с MDR-EX71 by SONY.
Наскоро в Блогосферата някой бе споменавал някакъв модел, май пак беше SONY. Всякакви предложения са добре дошли!
Показват се публикациите с етикет Аудио. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Аудио. Показване на всички публикации
понеделник, 15 ноември 2010 г.
неделя, 24 януари 2010 г.
Изнесено от кухнята
В петък направихме невъзможното - занесохме на урок 2-ра и 3-та част от Владигеровото трио. Успяхме да разчетем текста само за две седмици, съвместната работа беше ограничена до 20 15-на часа в четири репетиции. Парчетата са, разбира се, все още в много ранен работен стадий, но дори само фактът, че стигнахме дотук за толкова кратък период от време, ме кара да се чувствам много щастлив и не малко горд. Особено като се има предвид колко по-дълго работихме върху първата част.
Повод за тази публикация обаче е не желанието ми да се похваля, а отделни моменти от записа, който направих по време на урока. Обикновено в началото на урока свирим на цяло парчето, което искаме да работим. Преподавателят ни нахвърля някои идеи и хрумвания за цялото произведение и след това започваме детайлната работа. Буквално тон по тон, акорд след акорд, всяка фраза бива "наместена".
Записите от уроците са полезни, доколкото човек трудно може да запомни всички детайли, преминали през главата и ръцете му в рамките на тричасовия урок. Рядко се случва обаче да свирим по-дълги откъси, така че след това да имаме записано директно сравнение между свиренето в началото и след (или повреме на) работа.
Прослушвайки записа от петък попаднах точно на един такъв откъс. Това е началото на 2-та част. Челото свирисоло тема, пианото акомпанира, а откъсът приключва малко след влизането на цигулката. Интересно ми е доколко "нетренираното" ухо на любителите би доловило разлика и как точно би я описало. Не се стеснявайте да коментирате и критикувате!
Повод за тази публикация обаче е не желанието ми да се похваля, а отделни моменти от записа, който направих по време на урока. Обикновено в началото на урока свирим на цяло парчето, което искаме да работим. Преподавателят ни нахвърля някои идеи и хрумвания за цялото произведение и след това започваме детайлната работа. Буквално тон по тон, акорд след акорд, всяка фраза бива "наместена".
Записите от уроците са полезни, доколкото човек трудно може да запомни всички детайли, преминали през главата и ръцете му в рамките на тричасовия урок. Рядко се случва обаче да свирим по-дълги откъси, така че след това да имаме записано директно сравнение между свиренето в началото и след (или повреме на) работа.
Прослушвайки записа от петък попаднах точно на един такъв откъс. Това е началото на 2-та част. Челото свири
Записът от началото на урока:
И след доста работа:
И след доста работа:
вторник, 19 януари 2010 г.
Поглед назад
Кратката справка в архива на блога показва, че за 2009 има 26 публикации или средно по една на всеки 2 седмици. Пожелавам си за новата година ако не се увеличават, то поне да не намаляват. Да има повече такива постове и по-малко като този.
Вечерта след последния за миналата година урок, си устроихме малък домашен концерт със записите от дипломния ми изпит и от концерта в университета в Есен. Колкото и нескромно да звучи, наистина имаме своите страхотни моменти! От дистанцията на времето се променят възприятията. Успявам да се откъсна от моментната прекомерна самокритичност, характерна за всеки изпълнител и нещата наистина ми харесват повече, отколкото тогава, когато сме ги свирели и записвали. Разбира се не всички записи, но тенденцията определено е положителна.
Съжалявам, че така и не направихме запис от конкурса. Щеше да ми е много интересно да чуя със сегашните уши изпълненията, от които тогава останахме толкова разочаровани. Не с надеждата да намаля разочарованието, а за да мога по-хладнокръвно и дистанцирано да проумея какво точно се случи и да знам как да го избегнем в бъдеще.
В този ред на мисли, реших, че днес една година след нашето първо излизане на сцена, към откъса от Пипков мога да добавя и два малки откъса от Бетовен. Уговаряме се, че аудио-етикетът ще обозначава постове, съдържащи клипове без видео (нация техническа!).
Вечерта след последния за миналата година урок, си устроихме малък домашен концерт със записите от дипломния ми изпит и от концерта в университета в Есен. Колкото и нескромно да звучи, наистина имаме своите страхотни моменти! От дистанцията на времето се променят възприятията. Успявам да се откъсна от моментната прекомерна самокритичност, характерна за всеки изпълнител и нещата наистина ми харесват повече, отколкото тогава, когато сме ги свирели и записвали. Разбира се не всички записи, но тенденцията определено е положителна.
Съжалявам, че така и не направихме запис от конкурса. Щеше да ми е много интересно да чуя със сегашните уши изпълненията, от които тогава останахме толкова разочаровани. Не с надеждата да намаля разочарованието, а за да мога по-хладнокръвно и дистанцирано да проумея какво точно се случи и да знам как да го избегнем в бъдеще.
В този ред на мисли, реших, че днес една година след нашето първо излизане на сцена, към откъса от Пипков мога да добавя и два малки откъса от Бетовен. Уговаряме се, че аудио-етикетът ще обозначава постове, съдържащи клипове без видео (нация техническа!).
понеделник, 9 март 2009 г.
Звукозаписна техника
Преди 4-5 години доста се чудех на колегите си, които се записваха докато репетират с цел по-добър контрол и по-реалистична представа за нещата "отстрани". Тогава това бяха най-вече азиатци с минидиск-рекордери. Днес повечето колеги имат подобни записващи "играчки". Някои са в крак с техниката и използват дигитални рекордери със слотове за карти с памет или с вградена такава. Учудващо обаче минидисковете продължават да са мнозинство. Когато преди около 2 години започнах да си търся подходящ уред направих грешката да се огранича до минидисковете с идеята, че технолгията на дигиталните рекордери все още не е достатъчно добре развита или дори и да е, ще е прекалено скъпо. И двете твърдения са грешни! Има много качествени рекордери с вградени микрофони, както и с входове за такива. Някои модели дори могат да заместят външно захранване за микрофони, които имат нужда от такова. А ценовият сегмент е както при всички техно-джаджи: от подозрително евтино до цени, съизмерими с билет до луната.
Както вече споменах, изборът ми падна на минидиск-рекордер и не след дълго успях да се сдобия на старо със SONY MD Walkman MY-NH1 в комплект с 20-на минидиска срещу 150 евро (с доставката). Сам по себе си рекордерът не може да записва без микрофон, затова започнах да търся подходящ микрофон. Най-добрият, но и най-скъп вариант ми се стори SONY ECM-MS907. Навсякъде прочетох само добри отзиви за него, но най-изгодната оферта беше за около 80 евро. Точно наполовина струваше PHILIPS SBCME570. След като получих уверението на продавач-консултанта, че ако не съм доволен от резултата, мога да го върна без да съм длъжен да посочвам друга причина, го взех и веднага направихме няколко тестови записа. Резултатите бяха повече от разочароващи. За сравнение използвах китайски микрофон за 6 евро, който вървеше заедно със слушалките ми за компютъра. Моделът на холандската фирма по никакъв начин не оправда 7 пъти по-високата си цена.
Тогава в един интернет-магазин попаднах на SUPERLUX E523/D. Реших да рискувам и го поръчах заедно с кабелите необходими да го свържа с рекордера. Хубавото на този модел е че може да работи както с външно захранване, така и с батерия (както го ползваме ние). Тук най-сетне извадихме и малко късмет и успяхме да заемем от един познат модела на SONY за няколко дена. Последваха няколко интензивни репетиции с много записване и най-накрая решихме, че сме стигнали до правилното решение. Да, SONY е по-добър от нашия микрофон, но разликата в цената не си заслужава. SUPERLUX излезе (заедно с кабели и доставка) 60 евро, което вдигна общият бюджет до 210 евро. За тези пари според мен днес може да се вземе дигитален рекордер с качествени вградени микрофони. Но пък и нашата конфигурация съвсем не е лоша.
Ето как изглеждат към днешна дата рекордерът и микрофонът:
Тази маркетингово-изчистена снимка обаче не отговаря съвсем на действителността. За да работят нормално двата уреда имате нужда и от ей тази купчина кабели, калъфчета, кабели, стойки, кабели, аксесоари... и пак кабели!
Недостатъците на дългия кабел са видими с просто око - заема място, тежи, набива се на очи, точно когато трябва да е дискретен и т.н. Предимството - независимо колко отдалечена (в рамките на 5 метра) е стойката с микрофона, рекордерът е близо до мен и мога бързо да пусна/спра записа. Апропо стойка - това е аксесоар, чиято липса определено се усеща. Невероятно е колко много време и енергия се губят в импровизиране на стойка в полеви условия. Да, истинската тежи допълнително, заема още повече място, струва не малко (когато е качествена), но пък си зслужава.
Всички записи в блога са направени с тази конфигурация. Въпреки че в следващите една-две години не планираме промени в тази насока, все пак рано или късно ще се наложи да актуализираме техниката. Затова отсега бих се радвал на всякакви предложения, впечатления, коментари, съвети и критики!
Както вече споменах, изборът ми падна на минидиск-рекордер и не след дълго успях да се сдобия на старо със SONY MD Walkman MY-NH1 в комплект с 20-на минидиска срещу 150 евро (с доставката). Сам по себе си рекордерът не може да записва без микрофон, затова започнах да търся подходящ микрофон. Най-добрият, но и най-скъп вариант ми се стори SONY ECM-MS907. Навсякъде прочетох само добри отзиви за него, но най-изгодната оферта беше за около 80 евро. Точно наполовина струваше PHILIPS SBCME570. След като получих уверението на продавач-консултанта, че ако не съм доволен от резултата, мога да го върна без да съм длъжен да посочвам друга причина, го взех и веднага направихме няколко тестови записа. Резултатите бяха повече от разочароващи. За сравнение използвах китайски микрофон за 6 евро, който вървеше заедно със слушалките ми за компютъра. Моделът на холандската фирма по никакъв начин не оправда 7 пъти по-високата си цена.
Тогава в един интернет-магазин попаднах на SUPERLUX E523/D. Реших да рискувам и го поръчах заедно с кабелите необходими да го свържа с рекордера. Хубавото на този модел е че може да работи както с външно захранване, така и с батерия (както го ползваме ние). Тук най-сетне извадихме и малко късмет и успяхме да заемем от един познат модела на SONY за няколко дена. Последваха няколко интензивни репетиции с много записване и най-накрая решихме, че сме стигнали до правилното решение. Да, SONY е по-добър от нашия микрофон, но разликата в цената не си заслужава. SUPERLUX излезе (заедно с кабели и доставка) 60 евро, което вдигна общият бюджет до 210 евро. За тези пари според мен днес може да се вземе дигитален рекордер с качествени вградени микрофони. Но пък и нашата конфигурация съвсем не е лоша.
Ето как изглеждат към днешна дата рекордерът и микрофонът:
Тази маркетингово-изчистена снимка обаче не отговаря съвсем на действителността. За да работят нормално двата уреда имате нужда и от ей тази купчина кабели, калъфчета, кабели, стойки, кабели, аксесоари... и пак кабели!
Недостатъците на дългия кабел са видими с просто око - заема място, тежи, набива се на очи, точно когато трябва да е дискретен и т.н. Предимството - независимо колко отдалечена (в рамките на 5 метра) е стойката с микрофона, рекордерът е близо до мен и мога бързо да пусна/спра записа. Апропо стойка - това е аксесоар, чиято липса определено се усеща. Невероятно е колко много време и енергия се губят в импровизиране на стойка в полеви условия. Да, истинската тежи допълнително, заема още повече място, струва не малко (когато е качествена), но пък си зслужава.
Всички записи в блога са направени с тази конфигурация. Въпреки че в следващите една-две години не планираме промени в тази насока, все пак рано или късно ще се наложи да актуализираме техниката. Затова отсега бих се радвал на всякакви предложения, впечатления, коментари, съвети и критики!
Абонамент за:
Публикации (Atom)