Този блог все още не е мъртъв // ЧНГ

Веднъж един цигулар  трябвало да изнесе рецитал в психиатрично заведение. След концерта, на който той свирил великолепно, зад сцената дошъл да го поздрави един от пациентите:

-Изпълнението Ви беше толкова прекрасно! Капризът от Паганини беше изключително впечатляващ, полифонията в Бах беше безкрайно ясна, фразировката в Дебюси - елегантна и стилна.

Музикантът благодарил и попитал пациента (за когото си помислил, че всъщност изглежда доста нормално като за пациент в психиатрия) дали не е музикант.

-Да, дълги години бях концертмайстор в един оркестър. Свирил съм всички големи концерти: Чайковски, Брамс, Моцарт....

Впечатлен, цигуларят питал и за солов репертоар.

-Да, разбира се. Повечето от големите сонати - Бетовен, Григ, Равел...

-Камерна музика?

-О, дуети, триа, квинтети, секстети, почти целия по-важен репертоар.

Съвсем объркан от факта, че такъв музикален ерудит е тикнат в лудница, цигуларят попитал:
-А струнни квартети?

Внезапно пациентът станал агресивен, започнал да се тресе и закрещял с пълно гърло:
-Струнни квартети!... Струнни квартети!... Струнни квартети...

Извън собствения си контекст, историята просто няма аналог. Дори музиканти, които не са имали допир с квартетния свят се чудят за какво става въпрос. А самите квартетисти - те посрещат анекдота най-често с примирена усмивка.