Най-новото попълнение в списъка "Крилати мисли..."е твърде добро, за да не го споменем и на заглавната страница. Хенце, за чиито клавирни триа веднъж вече стана дума, има едно страхотно Трио за китара, виола и орган (или друг клавишен инструмент). Забавното в парчето е не това, че партията на клавишния инструмент може да бъде изсвирена на какво ли не - пиано, орган, акордеон, хармониум; а в самата му концепция: освен всички заедно, всяка партия може да бъде изпълнявана самостоятелно, освен това партиите могат да бъдат "чифтосвани" по двойки във всички възможни варианти. Без ограничения в откъсите, в които това да се случва или в редуването им. Изпълнителите имат пълна свобода за интерпретацията си. По този начин възможностите са практически безкрайни.
Всичко това като контрапункт на сложната и строга организираност, с която са характерни многогласните произведения на Бах. А точно за него си мислим, когато стане въпрос за полифония, нали?!
Та отиват трима добри приятели на урок с въпросното трио от Хенце при един готин преподавател и той по някое време пуска следния лаф:
Полифонията е обратното на комунизма: при нея няма как абсолютно
всички ноти да са напълно равни и еднакви по важност и значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар