След дълга пауза 3

П.П. Имахме честта и удоволствието да делим сцената с проф. Владимир Менделсон в изпълнението на Квинтета от Алфред Шнитке. Но това съвсем не е всичко, както се казва в клишето. По време на репетициите (а и на концерта), той разказа какво лично Шнитке е споделил с него повод клавирния си квинтет, написан в памет на майка му. Невероятна история. Определено си заслужава отделния пост, който ще й посветя.

След дълга пауза 2

П.П. Предполагам, че ваканцията така или иначе ще се хвана да преведа на български текста, който написах за Шумановия оп. 110 за програмата на концерта. Най-малкото ще ми е полезно упражнение за следващата магистратура (любопитсвате ли вече?). Въпросът ми е - има ли интерес да го качвам и тук. И не се блъскайте - има място за коментарите на всички желаещи.

След дълга пауза 1

Вместо извинения и оправдания за дългата пауза, направо качвам видеоклиповете от дипломния концерт на 9. юни. Приятно гледане и слушане!

Hard Bartock

От няколко седмици си търся повод да публикувам връзка към един клип, който много ме грабна още при първото гледане. Днес май поводът дойде. Ако ви се гледа нещо готино и хич не ви се чете, просто скролвайте до края на текста.

В последните дни загледжах упорито едно списание на витрината на една книжарницата. Все се случваше така, че или нямах пари в себе си, или нямах време. Когато и двете бяха налице, книжарницата не работеше. Днес най-накрая трите предпоставки се събраха.

Ето как се стигна дотам, че цял ден в чантата ми (и в главата ми) се блъскаха тези две неща:

извънредно издание на списанието Rock Classics, посветено на светата троица на рока* - Led Zeppelin, Deep Purple & Black Sabbath и от друга страна партитурата на Бела Барток - 2. Соната за цигулка

Забавното е, че вчера тъкмо бях попаднал на една на пръв поглед доста странна статия. Заглавието е доста еднозначно - "Guitar Hero е съвременната камерна музика". За тези, които не са съвсем в час с геймърските тенденции - Guitar Hero е игра, предназначена за конзоли като PlayStation, xBox & Wii. Джойстик/контролер замества инструмените. На екрана вървят инструкции кои копчета в каква последователност и в какви комбинации да бъдат натискани. Колкото по-точно и ритмично се справя играчът, толкова повече точки получава. А и музиката звучи по-добре. 

Според авторите играта може да се разглежда като модерно продължение на буржоазната традиция от 19 в. за домашно съвместно музициране. Вместо Хайдн, Моцарт и Шуберт обаче, се свирят композиции от репертоара на AC/DC, Guns N' Roses или Metallica. Логичната стъпка, продължава текстът, е авторите на подобни игри, да започнат да включват и класически композиции. Цитира се и британско изследване, според което от 12 млн. деца, играли Guitar Hero, 2,5 млн са започнали да свирят на "истински" инструмент, под въздействието на контакта си с играта

Между другото се споменава, че някои групи и издателски компании междувременно печелят повече от продажбата на лицензи за подобни компютърни игри, отколкото от "истинкси" носители (дискове, mp3 и т.н.). Статията завършва (според мен) по доста тежкарски начин. Странно, но вярно: с Guitar Hero започна нова музикална епоха.

Ето и клипът, обещан в началото на публикацията.
 

* - Ако се чудите къде е връзката на трите рок-банди с камерната музика: според мен Led Zeppelin са един от най-добрите квартети съществували някога. Перфектно сработени и винаги свирещи с много вдъхновение. Без значение дали в студиото или на сцената.

Декемврийски миш-маш

В началото на декември доживяхме и това да ни се случи - един от от най-подредените, организирани и педантични професори не просто закъсня, а въобще не дойде на урок, който бяхме уговорили 2 месеца по-рано. Проблемът доколкото разбрахме беше във връзката между електронната поща и органайзерът на лаптопа му. За щастие успяхме някак да напаснем програмите си с неговата и в крайна сметка в последната седмица преди коледната ваканция да се видим още веднъж през 2009. Най-накрая му занесохме първата част на Владигеровото трио, която бях започнал да разучавам още август.

Записът е с доста лошо качество, при това само откъс от началото на частта. За пръв път ни се случи да работим едно произведение без да имаме реална слухова представа за него - разполагахме единствено с нотния материал. Към това идва фактът, че това определено е най-трудното трио, което досега сме свирили заедно. Като прибавим и щипка патриотизъм плюс любопитството как звучи младият Владигеров се получава шарената смесица от причини (или оправдания) защо качвам нещо (било то част от т.нар. работен процес), което по принцип не бих си позволил да пусна пред публика. Надявам се да намерим енергията и ината, необходими за цялото произведение!

Снимките, които добавих са още от свиренето през май в Бон. Освен документалната, не претендират за каквато и да била стойност. Правени са on the go и се публикуват със съгласието на автора.

In Memoriam Бохуслав Мартину

Днес се навършват 50 години от смъртта на чешкия композитор Бохуслав Мартину. Роден 1890 в малкото градче Поличка, той отрано показва музикалната си дарба и на 16 години става студент в Пражката консерватория. След края на следването си работи като композитор, цигулар и учител по музика. Прекарва Първата световна война в родния си град. Кантатата му Чешка рапсодия за баритон, смесен хор, оркестър и орган ознаменува края на войната. Премиерата й е на 12 януари 1919, а лятото на същата година обикаля големите европейски градове като Лондон, Париж, Женева и др. в изпълнение на оркестъра на чешкия Национален театър.

1923 година творческите му търсения го отвеждат в Париж, където живее и работи до 1940. Тук той пише първото си клавирно трио - Пет кратки пиеси (1930). Избухването на Втората световна война го принуждава да емигрира в САЩ. Пътуването е дълго и тежко, повечето от ръкописите му остават в Париж. Успява да вземе със себе си едва 4 партитури. Първият му голям успех отвъд океана идва на 14 декември 1941, когато симфоничният оркестър на град Бостън прави дебютно изпълнение на Concerto Grosso под диригенството на Серж Кусевицки. 1945 пише Чешка рапсодия за цигулка и пиано, за да отпразнува края на войната. Композира и преподава в Mannes School of Music в Ню Йорк, Princeton University в Ню Джърси (където по-късно става професор по композиция), Berkshire Music School и Curtis Institute във Филаделфия.

1948 за пръв път посещава Европа отново, но политическата ситуация в родината му го принуждава да остане в чужбина. 1950/51 почти едновременно завършва второ и трето трио. Въпреки нелеката участ на композитора, утежнена допълнително от тежък инцидент, приковал го за седмици към легло, двете камерни творби са изпълнени с енергични танцови мотиви. Мелодии от чешкия фолклор се срещат с ритми от американската джазова музика.

1952 получава американско гражданство. На два пъти печели наградата за музика на нюйоркската критика, два пъти е удостоен с годишната награда на Фондация Гугенхайм. 1953 се премества в Ница, а 1957 по покана на Паул и Мая Захер - в Шьоненберг близо до Базел. В последната година от живота си е изключително продуктивен, успява да напише, довърши или преработи огромен брой творби. Умира в болница в Лиещал и е погребан в Шьоненберг. 1979 тленните му останки са пренесени в родната му Поличка.

Бохуслав Мартину в уикипедиа - на английски и на немски.
Официална страница на името на композитора.

Бохуслав Мартину - Голямо трио в До, 2. част



Видеото е от концерта в Уни Есен и се публикува със съгласието на автора.

Quasi video

Все още не мога да се преборя с качването на аудио-файлове в блога. Затова добавих няколко снимки към концертния аудиозапис от началото на втората част от Пипковото трио. Частта е разделена е на пет "епизода". Това е първият от тях. Приятно слушане!

Снимките използвани в клипа са (cc) сестра ми и се публикуват с нейно съгласие.