Полифония vs. комунизъм

Най-новото попълнение в списъка "Крилати мисли..."е твърде добро, за да не го споменем и на заглавната страница. Хенце, за чиито клавирни триа веднъж вече стана дума, има едно страхотно Трио за китара, виола и орган (или друг клавишен инструмент). Забавното в парчето е не това, че партията на клавишния инструмент може да бъде изсвирена на какво ли не - пиано, орган, акордеон, хармониум; а в самата му концепция: освен всички заедно, всяка партия може да бъде изпълнявана самостоятелно, освен това партиите могат да бъдат "чифтосвани" по двойки във всички възможни варианти. Без ограничения в откъсите, в които това да се случва или в редуването им. Изпълнителите имат пълна свобода за интерпретацията си. По този начин възможностите са практически безкрайни. 

Всичко това като контрапункт на сложната и строга организираност, с която са характерни многогласните произведения на Бах. А точно за него си мислим, когато стане въпрос за полифония, нали?!

Та отиват трима добри приятели на урок с въпросното трио от Хенце при един готин преподавател и той по някое време пуска следния лаф:

Полифонията е обратното на комунизма: при нея няма как абсолютно всички ноти да са напълно равни и еднакви по важност и значение.

Изненади от каталога с творбите на...

Ханс Вернер Хенце, Маурицио Кагел и Волфганг Рим са познати имена за хората, интересуващи се от съвременна класическа музика.

Особено що се отнася до Рим (като голям негов почитател) смятах, че съм добре запознат с произведенията му за клавирно трио, а именно - "Чужди сцени I - III, Oпити за клавирно трио" 1982-84 г. Каква беше изненадата ми, когато попаднах на партитурата на много ранно трио от 1972 г. (Рим е роден 1952). Едва 10 страници голям формат, копие на авторовия ръкопис и без отделни щимове, нотната картина силно напомня на пиесите за пиано IV, V и VI.

"Камерна соната" е името на голямото клавирно трио от Хенце. Пиша голямото, а само допреди дни бих написал единственото. Написана 1948 и основно преработена 1963, тя е често срещана в програмите на конкурси и фестивали. 30 години по-късно - 1993, Хенце пише 4-минутната пиеса "Adagio аdagio, Serenade für Violine, Violoncello und Klavier".

И докато при Рим и Хенце става въпрос за малки произведения, при Кагел нещата стоят по съвсем друг начин. Първо трио в три части и Второ трио в една част са неделима част от репертоара дори на триа, които не търсят поле за изява в музиката на 20. и 21. век (второто трио е от 2001). Рядко се случва, където едното е споменато, другото да бъде пропуснато. Макар и разделени от 25 години, двете изграждат хармонична двойка, така както например големите триа на Шуберт. Или поне така ми се струваше. Оказа се обаче, че 2007 съм пропуснал премиерата на Трето трио в две части. Само между другото - третото трио е най-дългото от трите.