След дълга пауза 4

Малко снимки с отвратително качество, вадени от видеоклиповете, за всички, които нямат време/желание/търпение/flashplayer да гледат видеоклиповете.

С новата челистка, за която май още не съм писал подобаващо -

Rosa Canellas Tugores.

 

С нея изсвирихме Бетовен и Шуман.

 

След паузата на сцената вече бяхме квинтет, попълненията:

сестра ми Гергана Петрова, цигулка;
(единият от двамата ни преподаватели) проф. Владимир Менделсон, виола;

и още едно испанско включване Естер Доминго, виолончело.

 

 

 

П.П. Залата Ви е позната от тук. 

Кои сме ние

Паузата след последния пост наистина се разтегна прекалено много. Получих доста укори, че съм изоставил блога. Поднасям искрените си извинения на верните ни фенове, които през цялото време проверяваха дали все пак не съм качил нещо ново и всеки път оставаха разочаровани! Целия юни бях изключително натоварен, заради завършването си. После започна ваканцията...

Горе-долу така (само че на немски) изгледжаше текстът с биографиите, които спретнахме за програмата на концерта на 23.04.:

Марин Петров (пиано) е роден 1984 г. в Плевен. Започва да свири на пиано на 6 години в класа на г-жа Жанета Кирицова, а по-късно в класа на г-жа Елеонора Карамишева в СМУ “Панайот Пипков”, град Плевен. Лауреат на национални и международни конкурси (“Панчо Владигеров”, Шумен 2001 – 1ва награда, “Албер Русел”, София 2002 - 2ра награда и др.), стипендиант на фондация “Райна Кабаиванска” за 2002-03 г. Завършва 2003 г. с отличие и Национална диплома от Министерството на културата и образованието. Следва във Висшето училище за изкуства Фолкванг в Есен, Германия в класовете на проф. Бернхард Вамбах (пиано) и проф. Дирк Момерц (камерна музика).

Update: Дипломира се юни 2009 и е приет за специализация по камерна музика в същото учебно заведение в класовете на проф. Андреас Райнер и проф. Владимир Менделсон.

Диляна Славова (цигулка) е родена 1984 г. във Варна. Започва да свири на цигулка на 5 години в класа на г-жа Румяна Николова в НУИ “Добри Христов”, Варна. Завършва 2002 г. и започва да следва в ДМА “Панчо Владигеров” в класа на проф. Дора Иванова. Участва в многобройни майсторски класове в страната и чужбина. Лауреат е както на Националното (2002, 2ра награда), така и на Международното издание (2007, 4та награда) на конкурса “Панчо Владигеров” Шумен. Стипендиант е на фондациите “YAMAHA” (февруари 2004) и “Milke Violin Grant” (юли 2004). След завършването си 2005 г. е приета в класа на проф. Минчо Минчев във Висшето училище за изкуства Фолкванг в Есен, Германия. През февруари 2009 се дипломира с отличие.

Update: От летния семестър 2009 специализира паралелно цигулка (в класа на проф. Минчо Минчев) и камерна музика (в класовете на проф. Андреас Райнер и проф. Владимир Менделсон) в Есен.

Красимира Костова (виолончело) е родена 1983 г. във Варна. Започва да свири на виолончело на 6 години. Учи в НУИ “Добри Христов”, Варна в класа на г-жа Любка Ангелова, а по-късно в класа на г-жа Даниела Кирилова. Завършва 2002 и следва в ДМА “Панчо Владигеров”, София в класа на проф. Богомил Караконов. След завършването си през 2006 г. продължава обучението си със специализация в ДМА “П. Владигеров”. От 2007 г. започва да взима редовно уроци от проф. Александър Хюлсхоф, а от 2008 е студентка в класа му във Висшето училище за изкуства Фолкванг в Есен, Германия.

Макар и съставено от българи, клавирно трио “Грим” е основано в Германия, където музикантите се срещат по време на обучението си във Висшето училище за изкуства Фолкванг в Есен. Триото прави сценичния си дебют в Аулата на училището по време на концерт-дипломен изпит по камерна музика на пианиста Марин Петров.

Клавирно трио “Грим” следва в класа по камерна музика на проф. Андреас Райнер.

Update: За да е актуално, последното изечение би трябвало да изглежда така - клавирно трио "Грим" специализира камерна музика в класовете на проф. Андреас Райнер и проф. Владимир Менделсон в Есен.

И не, не съм самовлюбен пианист, подценяващ колежките си; нито пък съм на мнение, че мъжете непременно са по-добри музиканти. Просто традицията повелява йерархията в триото винаги да е такава - пиано да е най-отпред, следвано от цигулка и накрая челото.

Покана за вторник в Бон

Следконкурсно

Конкурсното ни участие в четвъртък не протече както ни се искаше и се надявахме, затова разочарованието беше голямо. Искам отново да подчертая, че не сме се готвили с идеята да се борим за награда, а просто да се явим и да дадем най-доброто от себе си. Това обаче не се случи и като цяло свирихме много под нивото, на което сме способни.

Журито избра да започнем с 1-ва и 3-та част (Скерцо) от Бетовен, след това 1-ва част Пипков и накрая 1-ва част Мартину (последната с прекъсване, за да влезем в 30-минутното ограничение). Всеки от нас имаше достатъчно време да се разсвири, аз успях да пробвам рояла в залата за няколко минути. Дали обаче от прекалена самонадеяност или от глупаво лекомислие не изсвирихме нито един тон заедно преди да излезем на сцената. Може би именно това беше голямата грешка, предизвикала проблемите в изпълнението ни.

Разминахме се неприятно още на първия акорд. Не ни се беше случвало точно на това място толкова отдавна, че от изумление едва успях да продължа. Оттам нататък частта просто се разпадаше в ръцете ни - бяхме неуверени и неубедителни. Мисълта за проваленото начало се натрапваше в главата ми през цялото време, от което страдаше концентрацията ми, което от своя страна предизвикваше несигурност в технически трудните места.

За Скерцо-то все още не се бяхме успокоили и това си пролича в няколко неубедителни начала, лоши влизания както на отделни инструменти, така и на целия ансамбъл и отново липса на сигурност в някои пасажи. Пипков и Мартину бяха много по-добре от Бетовен, но като цяло също далеч от най-добрите ни изпълнения.

Фрустрацията беше много силна веднага след като се прибрахме зад сцената. Разменяхме си само кратки погледи и едносрични реплики. Трябваха ни няколко минути, за да се успокоим и да започнем да анализираме случилото се. За съжаление нямахме достатъчно време да обсъдим всичко на спокойствие заедно, но когато се разделихме, мисля че и тримата вече напълно бяхме преодолели първоначалния шок.

До вечерта, поне за мен цялата горчивина беше отминала. Остана само усещането, че сме издържали напрегнатия подготвителен период и не сме се отказали преди да направим последната стъпка. Всъщност много приятно усещане. Има ситуации, в които е по-добре човек да си спести излизането на сцена с идеята да изчака по-подходящ момент, когато ще е по-подготвен, по-сигурен, по-самоуверен. Нашият случай обаче беше точно обратния. Ако не се бяхме явили щяхме да си спестим няколко часа неприятни емоции. За сметка на това щяхме седмици (и дори месеци) да се обвиняваме за нерешителността, проявена в последния момент. Щяхме да си задаваме въпроса защо всъщност не се явихме? и не съм сигурен дали щяхме да намерим задоволителен отговор.

Затова когато в късния следобед отидох на официалното обявяване на резултатите, го направих не срамувайки се от слабото ни представяне, а щастлив и горд от факта, че въобще сме взели учасие. И горчивият опит също е опит, нали така?!

Освен това животът продължава, семестърът - също. Същата вечер започнахме да обсъждаме следващото произведения, което ще работим. Изборът ни падна на композитор, който допреди месец бих отхвърлил категорично. Как се стигна до този обрат обаче е друга история.

Концертът в снимки

Трио Грим



Ди
на заден план сме аз и сестра ми, която ми обръщаше страниците



Краси

Ди отново



пак аз



любимата ми снимка!



отново цялото трио



след концерта


Снимките в този пост (с изключение на последната) са
(сс) Dr. Grosdi Küpper
и се публикуват с нейно съгласие.

Следконцертно-предконкурсно

Опитвам се да внеса ред в хаоса от емоции от снощи. Иска ми се да подредя впечатленията си, да ги категоризирам и степенувам. Знам, че е минало твърде малко време и е рано за подобна равносметка. Още повече че до конкурса ще продължим да работим, живеем и горим с тази програма. Реалистичната преценка ще дойде едва след седмици. Но пък тогава, когато разумът надделее над емоциите, би било хубаво (или най-малкото би ми се искало) да мога да си спомня сегашното си състояние.

Доминиращото усещане беше, че вършим нещо правилно и го вършим правилно. Музиката се случваше естествено и нямаше нужда от допълнителни свръхусилия в каквото и да била насока. Незначителни и недотам незначителни технически неудачи, които обикновено ме изнервят и разочароват болезнено, не успяха да опорочат силното въздействие. Понякога, когато съм особено впечатлен от някое добро изпълнение, имам чувството че мога буквално да видя звука. Снощи на няколко пъти, макар и за съвсем кратки интервали от време, пред очите ми сякаш проблясваха съзвучията ни. Това са моменти, в които съм напълно щастлив (ако въобще съществува пълно щастие).

Мисля, че сме на прав път и се надявам да запазим тенденцията на подобряване до конкурса. Искаме да се представим достойно, а не да се борим за награди. Това ще е шансът ни да се качим едно ниво нагоре и да се заявим като състав. Ще усетим истински директната конкуренция и ще получим първи впечатления от собствените си реакции. Всеки от нас се е явявал на солови конкурси, но сега ще е нещо напълно различно. А може би не? Ще разберем след по-малко от седмица.

Концерт и конкурс в Есен

Добрата новина, всъщност - страхотната новина в началото: на 23.04. ще свирим за първи път на сцена извън рамките на училището! Концертът е от 20 19:30 часа в Audimax, в Университета в Есен. Описание как се стига до залата (на немски) и карта на унито има тук. В програмата ще са парчетата от изпита ми - Бетовен опус 1, номер 1 и Пипков; както и тричастното Голямо трио в До от Бохуслав Мартину. Повторението на репертоара се налага, заради подготовката ни за един конкурс. Входът ще е 8 евро (с намаление 5). Виновник за този концерт е г-жа Калинка Кюппер - председател на Германо-българско културно дружество “Иван Вазов”, Есен. Без нейната самоотвержена помощ концертът беше немислим. Надявам се с представянето си да оправдаем нейните усилия!

В няколко репетиции минахме и 3те части на триото от Мартину. Утре ще го репетираме за първи път нацяло. В партитурата както и в щимовете е пълно с озадачаващи откъм нотен текст места. Най-често в едно на пръв поглед буквално повторение има променени една-две (или повече) ноти, които тотално не "пасват" на заобикалящата ги звукова картина. Има разминавания между текста в партитурата и щимовете. На много страници в щимовете, текстът е разположен така, че липсват ключовете в левия край или дори ноти в десния! Проверих в мрежата за друго издание, но не открих нищо полезно. Единственото, което намерих е по-ново издание, препечатано от това, което ние имаме. В училищната библиотека поръчаха по моя молба ноти и на трите триа. Това, което дойде беше точно въпросното препечатано издание. Успях да прескоча бюрокрацията и да ги разгледам още преди да са каталогизирани и официално да могат да бъдат заемани (което ще стане към края на този летен семестър... евентуално). Проблемните места изгледжат по същия начин както в нотите, които вече ползваме. Отсега ми е интересна реакцията на професорите.

Днес видяхме официалния списък с жребия за конкурса Folkwangpreis. Той е вътрешен (явяват се само студенти от нашето училище) и общ за всички (без отделни категории по инструменти и/или възраст), но въпреки това нивото обикновено е много високо. Паднала ни се е нелеката задача да свирим като номер 2. Има общо 15 кандидатури - соло и камерни формации, като вторите са три: освен нас има още едно клавирно трио и един нонет. Всички кандидати ще свирят на 30.04., всеки има 30 минути на разположение. По регламент програмата започва с парче по избор на кандидата до 10 минути. След това журито си избира какво да слуша от предварително предадена програма с дължина от минимум 60 минути. Традиционно конкурсът се провежда в старата аула (Alte Aula) на училището и е открит за слушатели. Тази година обаче ще е в новата аула - Neue Aula (там, където беше и дипломния ми изпит януари), но пак ще е без вход. Една положителна страна на ранния жребий е, че сутринта графикът все още ще е актуален и ще се спазва. С напредването на деня обикновено се натрупва закъснение, което в късния следобед може да надхвърли цял час.

Толкова засега! Новият семестър вече започна и с него активната фаза от репетиции, уроци и концерти, затова stay tuned както се казва!

Quasi video

Все още не мога да се преборя с качването на аудио-файлове в блога. Затова добавих няколко снимки към концертния аудиозапис от началото на втората част от Пипковото трио. Частта е разделена е на пет "епизода". Това е първият от тях. Приятно слушане!

Снимките използвани в клипа са (cc) сестра ми и се публикуват с нейно съгласие.

Дипломен изпит @ Neue Aula

Снимките в този пост са (сс) сестра ми и се публикуват с нейно съгласие.

Дебют!

Какво се получава, когато трима българи се срещнат в чужбина?

Още повече - трима музиканти, при това в идеалната комбинация -
цигуларка, виолончелистка и пианист?

Правят клавирно трио!

Месец след първата репетиция обявяваме официално и датата за първото излизане на сцена. Дебютният концерт ще е на 19.01.09 в Neue Aula на Folkwang Hochschule, Essen. В програмата: Лудвиг ван Бетовен - Клавирно трио оп.1, N° 1 и Любомир Пипков - Клавирно трио (1930).