1853 в Дюселдорф се осъществява една историческа в музикален аспект среща. В дома на семейство Шуман отсяда млад композитор от Хамбург. Роберт е толкова впечатлен от по-младия си колега, че след десетгодишна журналистическа пауза пише екзалтирана уводна статия за основаното от него Neue Zeitschrift für Musik. Под заглавието Neue Bahnen той разказва за своите надежди и очаквания да се появи композитор, който най-добре да изрази духа на своето време в творчеството си. Гений, чиито дарби и умения не се развиват с времето, а са налице още от рождението му. За Шуман този човек е именно гостът му - Йоханес Брамс.
Значението на тази историческа статия и среща е коментирано до безкрай от всички възможни гледни точки. Тема на този текст не е самата среща, а една случка по време на престоя на Брамс при Шуман. Идва писмо от цигуларя Йозеф Йоахим, с което той съобщава за предстоящото си пристигане в Дюселдорф. Роберт ентусиазирано предлага той, неговият най-близък приятел в Дюселдорф и ученик Албeрт Дитрих, и Брамс да напишат заедно соната за цигулка и пиано, с която да приветстват Йоахим.Сонатата трябва да носи като заглавие мотото на цигуларя - Frei, Aber Einsam. Цигуларят трябва да познае коя част от кой е след като я изсвири.
Въпросната соната остава в историята като F. A. E. Sonate точно заради това подзаглавие. Според историческите източници Йоахим се справя без никакъв проблем със задачата да разпознае авторите на отделните части. Дитрих пише първата част, Шуман - втората и четвъртата части, Брамс - третата.
Единствено Скерцото (3-тата част) и до днес е част от концертния репертоар за цигулка. "Сборната" соната бива изпълнявана изключително рядко. Също толкова рядко се свири и третата цигулкова соната от Шуман. Когато Шуман все пак не остава удовлетворен от "сборния" резултат на тримата автори, написва към своите две части липсващите две, за да попълни формата. Въпреки, че тази соната по нищо не отстъпва на другите две негови сонати, след смъртта му Клара предпочита да не я публикува.
Спекулира се дали се е притеснявала от реакцията на публиката предвид краткия промеждутък от време между завършването на сонатата и психическия срив на съпруга й или просто не е искала да обиди двамата му колеги, към които той сам се е обърнал с предложение за съавторство.
Любопитен факт е, че всеки от тримата композитори пише (отделно един от друг) концерт за цигулка и оркестър, посветен на Йоахим. Концертът на Брамс се доказва с времето като един от най-любимите на публиката и най-често изпълнявани концерти. Този на Шуман остава познат на по-запалените фенове на литературата за цигулка и оркестър. Концертът на Дитрих потъва в забрава. Както за съжаление и останалото му не малко творчество.
Тук има списък с творбите му. По навик първо погледнах камерното му творчество и останах приятно изненадан от факта, че има две триа - оп. 9 в до минор и оп. 14 в ла мажор. Може би след като по-голямата част от 20. век музиката му е била обречена на забрава, 21. век ще бъде преоткрита?!
Първата серия Фрагменти... е тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар