Въпреки часовете обмисляне на положителни и отрицателни страни, десетките отхвърлени предложения преди това и полушеговития тон, с който бива зададен въпроса, сърцето ми сякаш прескача един удар преди да успея да отговоря утвърдително: Да, избрали сме име на триото си и бихме искали да се представим с него.
Кога една камерна група (трио, квартет и т.н.) има нужда от име?
Още от първата репетиция?
При първото излизане на сцена?
Или по-скоро при първия самостоятелен концерт?
На пръв поглед лесен и без особено значение, този въпрос може всъщност да се окаже от решителна важност. И страшно труден. Името трябва да се помни лесно; да е достатъчно представително и сериозно, но не твърде превзето; да се помни лесно; да не повтаря имена на предишни състави (освен в случаите, в които точно този ефект е търсен), още по-малко на настоящи; да се помни лесно; както и по възможност да пасва на групата като характер и излъчване. Споменах ли, че трябва да се помни лесно?
По брой изпълнители камерните състави се доближават повече до солистите, отколкото до оркестрите. Но отношението на публиката в повечето случаи е като към вторите. Всеки меломан може да изреди на един дъх имената на поне 5 световноизвестни състави. Само редки познавачи обаче биха могли да цитират имената на музиканти от тези състави. И това съвсем не се дължи на по-голямото количество информация. Камерните формации биват възприемани като едно цяло, хомогенно звуково тяло. Затова и името е толкова важно. То помага на слушателя да обедини впечатленията от музикантите и да си създаде единен образ, вид алтер его на състава.
Ясно е, че самò името не прави състава. Но то помага до голяма степен в изграждането на репутацията му.
Кога една камерна група (трио, квартет и т.н.) има нужда от име?
Още от първата репетиция?
При първото излизане на сцена?
Или по-скоро при първия самостоятелен концерт?
На пръв поглед лесен и без особено значение, този въпрос може всъщност да се окаже от решителна важност. И страшно труден. Името трябва да се помни лесно; да е достатъчно представително и сериозно, но не твърде превзето; да се помни лесно; да не повтаря имена на предишни състави (освен в случаите, в които точно този ефект е търсен), още по-малко на настоящи; да се помни лесно; както и по възможност да пасва на групата като характер и излъчване. Споменах ли, че трябва да се помни лесно?
По брой изпълнители камерните състави се доближават повече до солистите, отколкото до оркестрите. Но отношението на публиката в повечето случаи е като към вторите. Всеки меломан може да изреди на един дъх имената на поне 5 световноизвестни състави. Само редки познавачи обаче биха могли да цитират имената на музиканти от тези състави. И това съвсем не се дължи на по-голямото количество информация. Камерните формации биват възприемани като едно цяло, хомогенно звуково тяло. Затова и името е толкова важно. То помага на слушателя да обедини впечатленията от музикантите и да си създаде единен образ, вид алтер его на състава.
Ясно е, че самò името не прави състава. Но то помага до голяма степен в изграждането на репутацията му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар