Джон А. Слобода: Музикалният ум

Истински крайъгълен камък на музикопсихологията, The Musical Mind на John A. Sloboda, е изключително препоръчително четиво не само за психолози с музикално хоби, но и за всички музиканти (с всичките им/ни психози). Усещането, че някой, който никога не те е виждал и не е контактувал с теб, който дори не подозира за съществуването ти, разбира по-добре от самия теб процесите в главата ти и дори ти ги обяснява пределно ясно, е меко казано неестествено.

Книгата е разделена според отношението към музиката: възприемане - от гледната точка на пълен аматьор, на напреднал любител, както и на професионален музикант; създаване - особено ми допадна яснотата, с която се разграничават импровизация и композиция, както и задълбочения психологически анализ на двете дейности; възпроизвеждане - собствената интерпретация на произведения от "класическия" репертоар, която се изгражда въз основа на исторически традиции и лични творчески импулси.

Музиката е разглеждана като изкуство, но и като професия. Проследява се развитието й в различните исторически периоди на западната цивилизация, както и в други култури. Особено внимание е обърнато на ролята й в образованието, по-специално влиянието и значението й за най-малките. Авторът избягва сложна терминология, текстът се чете леко и поне за мен беше изключително увлекателен. Така и не намерих превод на немски, за български не си и представям, че може да има. Смятам, че човек със средно добри познания по английски не би се затруднил.

Книгата завършва с отворен край - факт е, че музиката е лукс, а не необходимост. Човек може да живее и без музика, но възможна ли е цивилизацията ни в този й вид без музика?