След предната ми квартетна забежка, пак посегнах към подобна книга. Шефът на дюселдорфското издателство Staccato (под чиято шапка се приютяват списанията ensemble magazin, Piano News и TextArt) Карстен Дюрер е събрал 35 интервюта със струнни квартети, излизали в последните няколко години във воденото от него списание, посветено на камерна музика - ensemble magazin.
Той самият нарича тези текстове "моментен отпечатък", тъй като скоростта и интензитета, с които се случват промените в днешния забързан ритъм на живот, не позволява гаранция за запазване на философията и светогледа на даден състав, както и на самия състав, разбира се, без значение от успеха му. Поне за един от квартетите вътре знам, че вече не съществува. Останали са многото записи и (освен всички други интервюта) едно впечатляващо интервю, част от една пъстра на идеи и мисли книга.
В този квартетен ред на мисли не мога да не споделя, че да свиря рамо до рамо със струнен квартет на дипломния изпит си беше като сбъдване на една мечта, Още повече че не свирихме някой от светата троица на клавирните квинтети - Шуман, Франк, Шостакович; а Шнитке!
От. друга страна... Сестра ми (втората цигулка от Шнитке), която свири в струнен квартет (заедно с челистката от Шнитке, но с други първи цигулар и виолист) сподели, че след концерта нейният преподавател по камерна (челистът на Minguet Quartett) я е попитал къде на майтап, къде на сериозно "Как беше усещането с пиано отзад? Само се пречка, нали?!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар