Камерна зала Й. С. Бах, Манчестър

Залата, в която се провежда един концерт, играе огромна роля в цялостното впечатление, което остава след концерта. "Зала" може да бъде обикновена стая с големината на просторна всекидневна или огромна сграда като камерната зала на Берлинска филхармония. Както не може да има двама напълно еднакви изпълнители, нито еднакви музикални инструменти, така няма и две напълно идентични зали. Всяка има свое излъчване и характер. И това е само видимата част. В звуково отношение разликите са още по-големи. Също както двама човека, две зали могат да си приличат външно (в случая отвътре), но да се различават по душа. Акустическите качества на една зала са нейната душа.

Факт е обаче, че в днешно време все по-силно се налага идеята за добре-продаваща-визия. Дори на мен като на професионален музикант, понякога ми писва от еднообразната вътрешна архитектура на класическите зали. Затова и намирам за много интересни и вдъхновяващи опитите, класически концерти да бъдат пренесени на нетрадиционни локации (бивши или дори настоящи промишлени халета, жп-гари, летища и т.н.). Смятам, че в това няма нищо лошо, стига разчупването на традициите да не се превръща в цел. Още повече, подобни пренасяния обикновено са свързани с големи компромиси от акустична гледна точка.

Затова изключително много се зарадвах като попаднах на този проект за обособяване на камерна зала в голямо хале. Съдейки по снимките, изключително добре е пресъздадено усещането за интимност, която носи в себе си камерната музика - малобройна формация (обикновено 3 или 4, рядко над 5 изпълнители), свиреща в неголямо помещение пред сравнително малка публика. Изглежда модерно, но без да лъха характерната футуристична хладина. На няколко места в текста се споменава, че инсталацията подобрява и акустическите качества на помещението. Не знам доколко това е така, но според скромния ми личен опит, няма начин акустиката да е станала по-лоша от оригиналната.