Малко разсъждения в тон със сезона навън.
Напоследък съм се заровил (напълно доброволно) в тежка анализаторска литература. Възхищавам се на хора, имали търпението да изучат цели симфонии буквално нота по нота. Да разгледат всяка една клетка, всеки един процес. Да опишат очевидното, което изпьлнителите понякога пропускаме, забързани в творческа работа. Да навлязат в сложните лабиринти от (не)съзнателни асоциативни връзки. Музикознание - наука, изискваща както търпение, така и вдъхновение.
От друга страна...
Необходимо ли е да наблюдавам час по час как изсъхва едно есенно листо, как променя цветовете и формата си? Ако анализирам всяка негова извивка, ако проследя всяка жилка, ако опиша с точни сравнения всяка багра по-добре ли ше видя красотата на есенната гора? Или по-точно? По-ясно? По-правилно?
Не знам. Но усещам, че двете гледни точки вървят ръка за ръка. Не могат една без друга. По-скоро се допълват, отколкото си пречат. Някъде по средата сме и ние изпълнителите. Опитваме се да пресъздадем мислите и емоциите на композитора. Но като свои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар