Есенни анализи, втори опит

Във вчерашния Есенен анализ леко съм омешал гледните точки, затова стартирах втори опит.

Необходимо ли е да наблюдавам час по час как изсъхва едно есенно листо, как променя цветовете и формата си? Ако анализирам всяка негова извивка, ако проследя всяка жилка, ако опиша с точни сравнения всяка багра по-добре ли ше видя красотата на есенната гора? Или по-точно? По-ясно? По-правилно?

Снощи поразсъждавах върху идеята, че музиката в крайна сметка се гради върху три основи - композитор, който създава; изпълнител, който интерпретира; и слушател, който възприема.

 Някъде по средата сме и ние изпълнителите. Опитваме се да пресъздадем мислите и емоциите на композитора. Но като свои.

Тук е разковничето. Изпълнителят трябва  да е изучил как листата изсъхват, пожълтяват, свиват се и падат, за да може да пресъздаде по-добре гората, създадена от композитора. От друга страна, трябва да запази необремененото и безпристрастно ухо на слушател (възприемане), за да може да се дистанцира в преценката си за изпълненито (интерпретацията) си. За да не се окаже, че вместо красиви листа от дърветата капят нотни листи с хвърчащи нагоре-надолу технически упражнения по тях. Едва тогава

двете гледни точки [на изпълнителя - възприемане и интерпретиране] вървят ръка за ръка. Не могат една без друга. По-скоро се допълват, отколкото си пречат.