Есе от Дитер Шнебел, публикувано в книжката с програмата на изданието от 2008 на фестивала за модерна музика - musica viva, организиран от Баварското радио.
Днес Iа
Впечатлението от посещения на концерти в рамките на фестивали за Нова музика и от разглеждане на програмите им - голямо еднообразие. Разбира се всичко е добре направено, “професионално”, но си прилича - като училищна музика. Произведенията най-често са в страхотни изпълнения на виртуозни ансамбли. Има и много старомодни неща - както ги правехме преди 40-50 години. Звукът е лъскав като лакираните предмети около нас – битова техника, мобилни телефони, автомобили и т.н., всичко е продукт по образец. Разликите са едва забележими откъдето и да идват композиторите. Без значение дали Палестина, Бразилия, Австралия – глобализирана единна Нова музика. За нас, по-старите, липсва дълбочина. Може би ми липсва правилната антена, може би мащабите ми са остарели. Със своите “затрупани” уши Адорно на времето също не разбираше авангардната музика, колкото и да му се искаше.
Впечатлението от посещения на концерти в рамките на фестивали за Нова музика и от разглеждане на програмите им - голямо еднообразие. Разбира се всичко е добре направено, “професионално”, но си прилича - като училищна музика. Произведенията най-често са в страхотни изпълнения на виртуозни ансамбли. Има и много старомодни неща - както ги правехме преди 40-50 години. Звукът е лъскав като лакираните предмети около нас – битова техника, мобилни телефони, автомобили и т.н., всичко е продукт по образец. Разликите са едва забележими откъдето и да идват композиторите. Без значение дали Палестина, Бразилия, Австралия – глобализирана единна Нова музика. За нас, по-старите, липсва дълбочина. Може би ми липсва правилната антена, може би мащабите ми са остарели. Със своите “затрупани” уши Адорно на времето също не разбираше авангардната музика, колкото и да му се искаше.
Иначе еднаквостта също има своя чар.
Днес Iб
Сутрин, докато приготвям закуската, слушам радио. “Културно радио” - самата бодрост. Много барок и предкласика в триминутни хапки, предшествани и/или последвани от гласа на водещия. Воденето е посредствено; често дори липсва заглавието на произведението (особено тогава, когато човек би искал да го научи) - всичко това също в този бодър тон. Редки проблясъци: финална част на клавирна соната от Хайдн, Скерцо от Вердиевия струнен квартет. Но дори те - финал, Скерцо – не са нещо прекалено тежко за сутрешния час. Не някоя взискателна със сложността си сонатна част, дума да не става за Adagio в минор. Общото впечатление е, че и преди са се композирали много незначителни произведения. Явно винаги е било така - стойностното е малко. Дори в творчеството на големите композитори. Но възможно ли е, а и кой би желал винаги да слуша само големи произведения? Къде остава развлечението?
Днес Iб
Сутрин, докато приготвям закуската, слушам радио. “Културно радио” - самата бодрост. Много барок и предкласика в триминутни хапки, предшествани и/или последвани от гласа на водещия. Воденето е посредствено; често дори липсва заглавието на произведението (особено тогава, когато човек би искал да го научи) - всичко това също в този бодър тон. Редки проблясъци: финална част на клавирна соната от Хайдн, Скерцо от Вердиевия струнен квартет. Но дори те - финал, Скерцо – не са нещо прекалено тежко за сутрешния час. Не някоя взискателна със сложността си сонатна част, дума да не става за Adagio в минор. Общото впечатление е, че и преди са се композирали много незначителни произведения. Явно винаги е било така - стойностното е малко. Дори в творчеството на големите композитори. Но възможно ли е, а и кой би желал винаги да слуша само големи произведения? Къде остава развлечението?
Всъщност защо въобще го слушам? Бих могъл да го изключа. Нуждая ли се от това дърдорене?
Вчера
Връщам се мислено в началото на Новата музика след края на Втората световна война. Тогава тя още се казваше Авангард. Всичко беше насочно към промяна, бъдещето беше светло. Напредваше се в неизследвани територии. Изобщо това беше едно Ново начало след 12 години, в които всичко ново беше табу. Работеше се върху ново разбиране на музикалния материал и композиторския подход към него, върху нова естетика. Същевременно ’50 и ’60 години наново биваха изграждани разрушените през войната градове, пътища и железници. На дневен ред беше въпросът дали разрушеното (старото) да бъде възстановено (реставрирано) или на негово място да бъде строено наново (модерно!). Изключително важната тогава книга Философия на Новата музика беше разделена на две части с плакативните заглавия Шьонберг и напредъкът и Стравински и реакцията. В обществото, както и в изкуството, имаше борба за прогрес.
Вчера
Връщам се мислено в началото на Новата музика след края на Втората световна война. Тогава тя още се казваше Авангард. Всичко беше насочно към промяна, бъдещето беше светло. Напредваше се в неизследвани територии. Изобщо това беше едно Ново начало след 12 години, в които всичко ново беше табу. Работеше се върху ново разбиране на музикалния материал и композиторския подход към него, върху нова естетика. Същевременно ’50 и ’60 години наново биваха изграждани разрушените през войната градове, пътища и железници. На дневен ред беше въпросът дали разрушеното (старото) да бъде възстановено (реставрирано) или на негово място да бъде строено наново (модерно!). Изключително важната тогава книга Философия на Новата музика беше разделена на две части с плакативните заглавия Шьонберг и напредъкът и Стравински и реакцията. В обществото, както и в изкуството, имаше борба за прогрес.
Дали едно подобно връщане в миналото е носталгия по “доброто старо време”, или повече по героизма от онова време?
Наистина ли искам да се върна назад?
Днес – Утре
Около 1980 вече се беше сбъднало предсказаното 1937 г. от Джон Кейдж: “Бъдещето на музиката е всезвучна музика”. Така развитието в посока откриване на нов музикален материал стигна до естествения си предел. Всички звукове – тонове и шумове; били те конкретни, познати от ежедневието или абстрактни, изкуствено създадени, бяха на разположение. Огромният запас с употребяваните от векове звукове така или иначе съществуваше и доминираше. Авангардните звукове бяха възприети и приобщени. Оттогава компютърът се прибави към използваните източници на звук, заедно с арсенала от екзотични инструменти, дошли с течение на глобализацията. Включи се и употребата на микротонове.
Днес – Утре
Около 1980 вече се беше сбъднало предсказаното 1937 г. от Джон Кейдж: “Бъдещето на музиката е всезвучна музика”. Така развитието в посока откриване на нов музикален материал стигна до естествения си предел. Всички звукове – тонове и шумове; били те конкретни, познати от ежедневието или абстрактни, изкуствено създадени, бяха на разположение. Огромният запас с употребяваните от векове звукове така или иначе съществуваше и доминираше. Авангардните звукове бяха възприети и приобщени. Оттогава компютърът се прибави към използваните източници на звук, заедно с арсенала от екзотични инструменти, дошли с течение на глобализацията. Включи се и употребата на микротонове.
Просто великолепно, какво богатство на възможности!
Днес III и ...
И ето че днес имаме безкрайно разнообразие от звукове, заравнени под тежестта на собствената си многобройност. Напомнят разноцветната повърхност на гигантска купчина от вехтории – нови, стари и прастари неща; сувенири от близки и далечни страни. Над тях, тук и там се извисяват като самотни каменни колони колосите Кейдж, Щокхаузен, Ксенакис, Ноно и т.н.
И ето че днес имаме безкрайно разнообразие от звукове, заравнени под тежестта на собствената си многобройност. Напомнят разноцветната повърхност на гигантска купчина от вехтории – нови, стари и прастари неща; сувенири от близки и далечни страни. Над тях, тук и там се извисяват като самотни каменни колони колосите Кейдж, Щокхаузен, Ксенакис, Ноно и т.н.
Но и по склона на купчината някои неща блещукат сякаш са злато или перли.
Утре
Какво да се прави? Обикаляме и оглеждаме като при събиране на гъби. Разравяме, тук намираме нещо, там – не, по-натам – може би. Трупаме на купчини, издигаме кули, сортираме нещата, оставяме ги да отлежат. Поставяме връзки между стърчащи неравности. Пробиваме, дълбаем надълбоко в търсене на това, което се е утаило. Изваждаме го. След това композираме находките. Изнамираме и прилагаме нови методи за всички тези дейности. Контрапункти, полифонии от звуци, полиритмии – 3 срещу 7, 17 срещу 11. Бъдеще срещу Минало. Преди всичко нахвърляме нови утопии. Осмеляваме се да направим нещо, което не е желано. Звучи патетично (просветление на собствената младост). Може би просто ще продължим както досега – по-нататък и по-нататък – ще изпадаме в депресии, ще излизаме от тях...
Утре
Какво да се прави? Обикаляме и оглеждаме като при събиране на гъби. Разравяме, тук намираме нещо, там – не, по-натам – може би. Трупаме на купчини, издигаме кули, сортираме нещата, оставяме ги да отлежат. Поставяме връзки между стърчащи неравности. Пробиваме, дълбаем надълбоко в търсене на това, което се е утаило. Изваждаме го. След това композираме находките. Изнамираме и прилагаме нови методи за всички тези дейности. Контрапункти, полифонии от звуци, полиритмии – 3 срещу 7, 17 срещу 11. Бъдеще срещу Минало. Преди всичко нахвърляме нови утопии. Осмеляваме се да направим нещо, което не е желано. Звучи патетично (просветление на собствената младост). Може би просто ще продължим както досега – по-нататък и по-нататък – ще изпадаме в депресии, ще излизаме от тях...
Няма коментари:
Публикуване на коментар